Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.05 17:10 - Въпросът за вината в съвременното българско наказателно право
Автор: lawthoughts Категория: Лични дневници   
Прочетен: 409 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Въпросът за вината в съвременното българско наказателно право


     За разлика от правомерните юридически действия всяко правонарушение има една характерна особеност от субективна страна - проява на вина. Това прави изследването на проблема за вината от съществена значимост за правната наука. Както изтъква проф. д-р Никола Долапчиев: „По вдълбочаването на учението за вината се мери напредъкът на наказателното право”.
     За да разкрием изцяло правното понятие за вина е редно на първо място да посочим значението на думата в българския език. Тя е полисемантична - има няколко значения, но между тях съществуват връзки и те се намират в известно отношение с основното съдържание на думата. Вина се използва със значение на простъпка, отговорност за определена вреда, причина и други.
      С понятието за вина борави както публичното, така и частното право. При сравнителен прочит на дефинициите за вина, съдържащи се в наказателноправната и гражданскоправната литература ясно изпъква сходството в разбиранията на двата големи отрасла относно понятието и неговите основни форми - умисъл и непредпазливост. В гражданскоправната теория се изказват разбирания за собствено понятие за вината под влиянието на римскоправната традиция. За целите на този труд ще разгледаме вината единствено през призмата на българското  наказателното право.
     В нашето законодателство няма легално определение за понятието вина. То може да бъде изведено от разпоредбите в Наказателния кодекс, разкриващи понятията умисъл и непредпазливост като нейни форми1. Тяхното дефиниране позволява да се изведе и обобщи цялостната идея за вината2.
   
Проф. д-р Александър Стойнов определя вината като проявеното чрез деянието конкретно психично отношение на дееца към самото деяние, към предизвиканите чрез него общественоопасни последици и към общественоопасния му характер, което отношение получава отрицателна морална оценка на обществото и се изразява в умисъл и непредпазливост.

Според  проф. д-р Иван Ненов вината е изразеното в умисъл и непредпазливост конкретно психическо отношение на дееца към извършеното порицавано от правото общественоопасно деяние и неговите общественоопасни последици3. Проф. д-р Антон Гиргинов определя вината като психическото отношение на дееца към обществената опасност на своето извършвано деяние и най-вече към неговите общественоопасни последици.
     Доста сходни са тези определения за  вината. От тях можем да изведем основната й характеристика, определяща нейната същност - конкретното субективно отношение към обществената опасност на извършеното деяние и към общественоопасните последици,  проявено чрез същото това деяние. Тези схващания определят вината като съвкупност от психични моменти в съзнанието на престъпния деец, която не зависи от външен фактор - обществена укоримост, правораздавателен орган, самообвинение от страна на дееца. Можем да направим извод, че вината представлява отношение само и единствено към обществената опасност на конкретното деяние. От това следва, че не е нужно деецът да съзнава или да е могъл да съзнава евентуалната противоправност на извършеното. За наличието на вина тогава говорим, когато деецът е предвиждал или поне е бил длъжен и е могъл да предвиди, че с деянието си
застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото4, но въпреки това се е решил да го извърши. В такъв случай е възможно да бъде извършено виновно едно деяние, което не е противоправно. Друг е въпросът, че няма практически смисъл да се търси вина там, където няма противоречие с правните норми5.
    
Но това далеч не изчерпва мненията относно същността на понятието за вина.

Едни застъпват мнението, че вината е фактическа, психологическа категория, а други я определят за нормативна по своята същност. Нормативистичните теории определят вината като оценка на съда за укоримостта на поведението на дееца, неподлежаща на контрол. Според оценъчното схващане за наличието на вина се изисква оценка под формата на външен укор- обвинение от страна на съдебната власт или самообвинение от страна на престъпния деец. Според някои виждания укорът е заедно с психическите преживявания, а според други - вместо тези преживявания6. Подобно становище в нашата наказателноправна доктрина заема и  проф. д-р Никола Долапчиев7. Според него вината в правен смисъл е дисхармонията между мотивационната дейност на субекта на едно противоправно деяние и правото, като мотивираща сила(като повелителна норма)6. Той я определя като ”укоримост на волевата дейност”. Според Долапчиев за вина става дума, когато правните повели не са изиграли в мотивационния процес на дееца, онази мотивираща роля, която им се приспада с оглед изискванията на едно правомерно поведение. Той разглежда вината като една „субективна противоправност”8 .
     На следващо място ще разгледаме и така нареченото характерологично схващане за същността на вината. Според него тя е нещо самостойно, което стои извън умисъла и непредпазливостта. Симптом на вината се явява престъплението. Същината на вината не се крие в отделното деяние, а е качество на едно дълготрайно психично състояние, на характера на дееца. Никола Долапчиев разкрива следните „недъзи” в това становище. На първо място той изтъква, че не всяко виновно извършено деяние е проява на противообществено отношение, на бъдеща опасност за обществото. А е възможно също така едно лице с противообществена душевна склонност да не е проявило наказателноправна вина.

Законът държи дееца отговорен за това, което извърши, а не за това, което може или е способен да извърши. Принципът на деянието се явява основен за съвременното право9. Отхвърлянето на характерологичната теория не означава, че характера, като система от относително постоянни мотивиращи и други черти, които са изразени по специфичен начин в действието на индивида свързвайки го с другите и реагирайки им, няма никакво значение за правото и вината в частност. Той влияе на понятието вина косвено - вменяемост и рецидивизъм. Рецидивизмът характеризира личността като изключително опасна за обществото. При него наказанието явно не е оказало в достатъчна степен поправително, превъзпитаващо и предупредително въздействие върху престъпния деец. Разкрива се особеност в характера на извършителя - у него са изявени утвърдени антисоциални възгледи и  противообществени навици.
   Проф. д-р  Венелин Ганев разглежда вината като сложно понятие, съдържащо в себе си вменяемост и умисъл или небрежност10. Проф. Ганев възприема вменяемостта като част от вината, която се разпада на три:психическа,физическа и етическа вменяемост. Според него съществуват две форми на вината-вменяемост в съчетание с умисъл и вменяемост и небрежност11.

Съществени особености на вината

 

За да разкрием по-пълно понятието за вина в съвременното българско наказателно право, ще разгледаме нейните характерни особености.
На първо място вината се проявява чрез конкретното извършено общественоопасно деяние. Тя не представлява някакво качество на престъпния деец, някакъв недъг на неговата личност, а елемент на извършеното застрашаващо или увреждащо обществените отношения деяние. Както отбелязва проф.д-р Иван Ненов няма ли извършено конкретно запретено от закона общественоопасно деяние не може да се поставя въпрос за вина. Вменението само на помисли е чуждо за съвременното право. С това правната вина се отличава от нравствената такава, която е възможна при един необективиран психичен акт. Правото като наука се интересува от психичните процеси в съзнанието на личността, но само ако те са мотивирали една външна проява - поведение12.
     На второ място трябва да отбележим, че вината е релно съществуващ факт. Съвременната наказателноправна доктрина представя вината като фактическа категория - тя подлежи на доказване, установяване. При определяне на вината съдът се ръководи от обективните обстоятелства, а не от обясненията на дееца или от личните преценки на лицата, възприели пряко и непосредствено деянието на подсъдимия. Само при изясняване на всички обстоятелства и преценяването им в тяхната съвкупност може да се очертае правилно субективната страна на общественоопасното деяние13.
     Вината не изчерпва субективната страна на престъплението. Тя представлява единствено психичното отношение към обществената опасност на деянието и неговите общественоопасни последици. Възможни са и други психични изживявания - цели,мотиви,чувства,които стоят извън вината. Те заедно с последната образуват субективната страна на престъпното деяние14.

По-нататък вината е един от основните елементи на престъплението. Тя е нужна за наличието му  и като съществен елемент на последното определя неговата същност. Единствено виновно извършеното общественоопасно противоправно деяние, което е наказуемо, е престъпление. Тя служи като основа за търсене на наказателна отговорност. Деецът може да бъде ангажиран само с онези общественоопасни последици, към които е проявил вина15.  
     Вината се проявява в умисъл и непредпазливост16. Ако не е налице една от тези форми, вина няма. Вината никога не е неопределена. Съдът е длъжен да посочи коя от тези две форми приема за установена17.
     Вината е психическо отношение, което е укоримо и обосновава отрицателна обществена оценка18.
    
Важна характеристика на вината се явява нейното проявление във времето. Тя се определя към момента на извършване на деянието. Вината възниква като психично отношение към момента на осъществяване на изпълнителното деяние. Възможно е тя да се прояви преди извършване на общественоопасното деяние, като например при предумисъла. Последващото, след извършването на деянието, отношение на дееца към общественоопасния характер на същото и към неговите общественоопасни последици няма значение за вината.

За да разкрием понятието за вина е важно да го разграничим от вменяемостта. Вменяемостта представлява качество на самия деец, за разлика от вината, като свойство на деянието. Съдържанието на понятието вменяемост се извежда по аргумент от противното от чл.33, ал. 1 от Наказателния кодекс, където е дефинирано понятието за невменяемост. Вменяемо лице е това, което разбира свойството и значението на извършеното и може да ръководи постъпките си съобразно това разбиране. Вменяемостта се явява възможност едно лице да прояви вина. Вменяемостта трябва да съществува в момента на извършване на престъпното деяние. Тя е условие, без което не може да се формира вина като психично отношение.
     На следващо място ще разгледаме отношението на вината към другите основни елементи на престъплението.
     Без конкретно извършено деяние не може да е налице вина. Тя се обективира чрез деянието и то се явява предпоставка за проявата й. Вината, макар да спада към психическите преживявания на дееца, представлява свойство на извършеното от него общественоопасно деяние, а не качество или елемент от психикатата на престъпника. Трябва обаче тук да разграничим вината от субективната страна на деянието. Докато вината представлява психическото отношение на дееца към общественоопасния характер на деянието и към неговите общественоопасни последици, то волевата страна на всяко деяние е отношението на дееца над собствените му телодвижения или въздържането от такива. Проф. д-р Антон Гиргинов изтъква, че субективният елемент на деянието има генетична насоченост и значи, че осъществяващият го деец владее своето тяло, докато вината има функционална насоченост понеже се отнася до общественоопасните последици.
     Проф. д-р Никола Долапчиев смята, че деянието е онтологично понятие (психологично) - съдържанието му се изразява в една съзнателна волева дейност, обективирана във външния свят, застъпвайки мнението, че вината е номологично понятие т.е. нормативно. Вината според него изразява отрицателна правна преценка върху този психологичен факт - според него вината е дисхармонията между мотивационната дейност на дееца и правните повели. Така Долапчиев стига до извода, че докато съждението за деяние се изразява в съзнателна волева дейност, независимо от съдържанието й, то при вината погледът е насочен към съдържанието на това поведение.
     Проблемът за вината в наказателното ни право е тясно свързан с отношението на последната с друг съществен елемент на престъпното деяние, а именно обществената опасност.
     Обществената опасност представлява обективно свойство на престъплението, изразяващо се в отрицателното въздеиствие на съответното деяние върху съществуващите обществени отношения. Това въздействие се изразява както в увреждане на тези отношения, така и в самото им застрашаване чрез конкретното поведение.
     Обществената опасност се явява предпоставка за проява на вина, защото единствено едно общественоопасно деяние може да бъде виновно извършено. Този извод правим от становището на съвременната българска наказателноправна доктрина, че вината представлява отношението на дееца към общественоопасния характер на извършеното деяние и към неговите общественоопасни последици. Разбира се възможно е едно деяние да е общественоопасно, но да не е виновно извършено.
     На следващо място нека  да изясним отношението между понятията противоправност и вина като елементи на престъплението. Понятието противоправност разкрива противоречието на обективен факт от реалността с наказателноправна норма19. Тя се явява юридическо свойство на престъплението - законодателят решава кое противообществено деяние да въздигне в престъпление.
Вината е отношението към обществената опасност на деянието, а не към неговата противоправност. На тази основа някои автори приемат, че  както вината е възможна без противоправност, така и противоправността е възможна без вина. От друга страна,ако приемем това становище, трябва да обосновем наличие на вина при извършване на едно правомерно деяние. Правомерните деяния не могат да са виновно извършени, от което следва, че без противоправност не може да е налице и вина.
Съществува и различно схващане за отношението между тези две понятия. Според императивната теория на наказателното право, застъпена у нас от Н. Манчев  не е ли налице вина няма и противоправност20.
На следващо място ще разгледаме отношението между вина и наказуемост. Наказуемостта е съществено качество на престъплението.Тя е юридическо обективно свойство на престъпното деяние. Наказуемо е това деяние,чието извършване е запретено от наказателноправна норма под страх от наказание.Единствено виновно извършеното деяние е наказуемо.Вината се явява необходима предпоставка за наказуемостта.

 

 

1 Никола Долапчиев, Наказателно право, Фототипно. изд., София, 1994 г. , стр.252: „Върху понятието за вината и неговото отношение към понятието умисъл и непредпазливост съществуват в науката голямо разногласие. Така, докато едни означават умисъла и непредпазливостта като видове на вината, други считат същите понятия като форми на вината, трети като нейни елементи, четвърти като степени, пети като предпоставки, шести като симптоми на вината”.
2 Антон Гиргинов, Теоретико-практически коментар на Наказателния кодекс на Република България  -  обща част, стр. 141: „С оглед на изтъкнатото в текста на ал.2 и ал.3 вината може да бъде определена като такова психическо отношение на дееца към собственото му деяние, при което той е съзнавал или поне е могъл да съзнава неговата обществена опасност (интелектуален момент), но въпреки това се е решил да го извърши(волеви момент)”.

3Според проф. д-р Иван Ненов възприетото определение е достъчно, за да бъде ясно очертана същността на вината и да бъде правилно ориентирана практиката. Никакво „по-задълбочено” определение в тази насока не е необходимо.
4 Наказателен кодекс,чл.10 : „Общественоопасно е деянието, което застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото.”
5За да е налице вина е нужно деецът да е съзнавал или да е бил длъжен и да е могъл да съзнава общественоопасния  характер на деянието си. Предвиждането или задължението и възможността за предвиждане на една общественоопасна последица е проява на вина по отношение на същата тази последица. Предвиждането за други измененения на обективната действителност  извън общественоопасните такива не  представлява проява на вина. Както вече уточнихме вината представлява отношението на дееца само и единствено към обществената опасност на извършеното - общественоопасния характер на деянието и общественоопасните последици.

6 E. Mezger , Strafrecht, 1933 г., стр.249-250: „Вината не съществува в обективността, респективно в психиката на дееца..., тя е едно нормативно оценено положение на нещата..., вината е укоримостта”.
7
Никола Долапчиев, Наказателно право,Фототипно. изд., София, 1994, стр.263: „Вината е едно релационно понятие. Тя изразява едно абстрактно отношение между мотивационната дейност на престъпника и правните норми. Затова вината е нормативно, номологично понятие. Тя не е нито едно отрицателно ценностно съждение, както някои автори твърдят, нито обект на това съждение, а единствено-основа на това съждение, основа на един правен укор. Вината е правната укоримост, а не самия укор, както някои мислят”.
8 Отхърляйки извънправната неправда като понятие абсолютно негодно за правната наука, проф. д-р Никола Долапчиев смята, че неправда извън правото не може да се търси. Неюридическата неправда обозначава понятието за обществената опасност като  обективно неюридическо свойство на деянието. Тя е легално определена с Наказателния кодекс от 1951 година.

9Никола Долапчиев, Наказателно право, Фототипно. изд., София, 1994, стр. 255: „Правните запрети не гласят: „ти си длъжен да не бъдеш опасен човек!”, а : „ти си длъжен да не извършваш забранени от правото деяния!”. Наказателния закон не съдържа типове на престъпници, а типове на престъпления. Понятието за „вината” на характерологичната теория, в действителност не е никакво понятие за вина , а такова за опасността на престъпника. А това са две различни понятия”.
10Венелин Ганев, Учебник по обща теория на правото, Фототипно изд. , 1990г., стр. 63: „Два са основните елементи, които запълват предметното съдържание на субективната страна на неправомерните юридически действия. Първият обхваща психически преживявания и развитата поради тия преживявания физическа енергия от страна на дееца в тяхната причинна зависимост с извършеното от него деяние. Вторият включва съвкупността на всички психологически и етически предпоставки, чиято наличност ни дава основание да смятаме, че деецът е могъл или е трябвало да може да не извършва деянието , макар че всъщност той все пак го е извършил. Наличността на първия елемент се установява само с коекзистенциални съждения. Наличността на втория- с коекзистенциални и ценностни съждения.”
11вж. Венелин Ганев, Учебник по обща теория на правото, Фототипно изд. , 1990г., Стр.66-83.

12 Гиргинов, Антон, Теоретико-практически коментар на Наказателния кодекс на Република България : Обща част: т.1 ,1999г., стр.140:  „...въпросът за вината е поставим единствено по отношение на конкретно извършено деяние, което при това се явява общественоопасно. В този смисъл вината, макар да спада към психическите преживявания на дееца, е свойствена не за него самия, каквато е вменяемостта му, а представлява свойство на извършваното от него общественоопасно и противоправно деяние. За вина следователно се говори едва при конкретно поведение на дееца, и то такова,което е общественоопасно и противоправно. Няма ли такова поведение, неуместно е да бъде поставян на разискване въпросът за вината в неговия собствен, наказателноправен смисъл”.
13вж. р. №582 от 28.11.2000 г. по н.д. №509/2000 г. ,
II н.о.
14 Ненов, Иван Наказателно право на Република България : Обща част: Кн.2., 1992г. , стр.90 : „Вината не изчерпва субективната страна на престъпното деяние; тя обхваща онези само негови елементи, които представляват съдържание на умисъла и непредпазливостта. Ето защо съществуват психични моменти на деянието, които се явяват субективни признаци на състава извън вината или без да са такива, оказват влияние върху съдържанието на наказателната отговорност”.
15 Гиргинов, Антон, Наказателно право на Република България : Обща част 2002г., стр. 162 : „При това вината служи не само като основа, но и като предел на ангажирането на дееца с онези общественоопасни последици, които се намират в причинна връзка с извършеното от него деяние. Той може да бъде ангажиран само с онези последици, по отношение на които е проявил вина. Липсва ли вина по отношение на определени общественоопасни последици - основни или само допълнителни с оглед характера на престъплението, деецът не отговаря за тях по НК”.
16Наказателен кодекс, чл 11. (1)” Общественоопасното деяние е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо”.

17вж.  Долапчиев, Никола, Наказателното право, т. I, Обща ч., шесто изд., С., 1945 г., стр. 252-253
18
Стойнов, Александър, Наказателно право : Обща част / Александър Стойнов. - София : Сиела, 1999г.,  стр.253 : „Вината също така е психично отношение, укоримо от гледна точка на обществения интерес и на господстващия морал. Тя получава отрицателна морална оценка от страна на обществото, защото подобно психично отношение противоречи на установените от него правила, уреждащи взаимоотношенията между хората. Поради това различните законодателни решения относно субективния елемент на престъплението са претърпели сериозни изменения от зараждането на наказателното право до днес, в зависимост от господстващата система на обществени отношения през даден исторически период”.
19
Ненов, Иван Наказателно право на Република България : Обща част: Кн.2 , Софи-Р, 1992 г., стр.53:  „Престъпното деяние е противоправно, защото стои в разрез с наказателноправната норма, която го визира чрез установения с нея престъпен състав”.
20вж. Манчев, Никола. Обективен или субективен характер има противоправността в наказателното право. – Правна мисъл, 1979 г., № 4, стр.63 - 69.

 

 

 

 

 

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Долапчиев, Никола, Наказателното право, т. I, Обща ч., шесто изд., С., 1945г..

2. Ненов, Иван, Наказателно право на Република България : Обща част: Кн.2. - / Иван Ненов. - нова ред. Александър Стойнов. - София : Софи-Р, 1992г.

 3. Стойнов, Александър, Наказателно право : Обща част / Александър Стойнов. - София : Сиела, 1999г

4. Гиргинов, Антон, Теоретико-практически коментар на Наказателния кодекс на Република България : Обща част: т.1 ,1999г.

 5. Гиргинов, Антон, Наказателно право на Република България : Обща част / Антон Гиргинов. - София : 2002г.

6. Груев, Лазар и др., Казуси по наказателно право : Обща част / Лазар Груев, Ралица Илкова. - София : 2005г.

 7.Ганев, Венелин, Обща теория на правото, фототипно издание, С., 1990 г.



Тагове:   вина,   виновен,   Право,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lawthoughts
Категория: Лични дневници
Прочетен: 902
Постинги: 6
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Май, 2018  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031