Подписът е кратък текст или написано на ръка изображение на нечие име, псевдоним, или друг знак, чрез който една личност удостоверява самоличността си върху даден документ. Обикновено подписът представлява съкратено писмено означаване на фамилията и името, а в някои случай и презимето на автора. С подписа се придава удостоверително значение на документа, като той е основание да се смята, че лицето, от чието име е текстът, е направило съответното волеизявление или, че му е известно неговото значение или съдържание.

            За да бъде изяснено значение на подписа следва да бъде разкрито и понятието за документ.

            Документът е вещ, върху която с писмени знаци е материализирано изявление.

На първо място документът е вещ, върху, която са положени писмени знаци. Погрешно е прието в обществото, че документът може да бъде само на хартиен носител – писмените знаци върху стена, камък и всякакъв друг материален носител имат същото значение за правото, както и тези, положени върху лист с формат А4.

            Върху тази вещ следва да е обективирано изявление - знаци на някаква писменост. Според Живко Сталев за да е налице документ, достатъчен е подписът, ако от обстоятелствата мълчаливо може да се извлече изявлението (подпис на художника върху картина) – възможно е разбира се документът изобщо да не е подписан – това не го лишава от качеството документ.

            Съществува дискусионен въпрос в правото дали към определението за документ следва да се прибави “с правно значение” - изявление с правно значение. Правното значение не е присъща характеристика на документа. Не законът придава качеството “документ”, а той е нещо обективно съществуващо (при един правен ред няма правно значение, а при последващо изменение има). Правното значение придава относимост на документа - преценява се не документът като такъв, а дали документът може да бъде използван като доказателствено средство в конкретно съдебен процес. Няма значение дали изявлението е правнорелевантно, а при правнорелевантно изявление няма значение видът му (от значение е за вида документ, не е за наличността му).

Снимки, гранични знаци, чертежи, магнетофонни записи не са документи, а веществени доказателства  - не материализират писмено изявление.

            Какво значение има подписа за един документ?

Според това дали документът носи подписа на своя издател документите биват подписани и неподписани.

            Подписът сочи дали този документ съставлява окончателно изявление на лицето, от което изхожда. Преценката се извършва с оглед вида на документа и особеностите на конкретния случай. По принцип, окончателно изявление е само подписаният документ - иначе, дори и текстът да е изцяло завършен, налице е само проект за документ. Разбира се, значението на подписа като елемент, завършващ съставянето на документа, не следва да се абсолютизира.

Подписът обикновено следва текста, но е възможно да бъде подписан бял лист, с оглед последващо попълване на текста – бланкет. Такъв подпис ще бъде валиден, но няма да е налице документ до попълване на текст над подписа. Поставеният подпис преди текстовата част на документ не следва да финализира написаното изявление. Такъв документ би следвало да се третира като неподписан.

            Съществуват много документи, които не обективират волеизявления и не се подписват – бележки, планове, графици. От друга страна, и при документи, съставени с цел да бъдат получени от другиго, подписът не е абсолютно задължителен – например писма и съобщения /особено когато са част от редовно водена кореспонденция, при която не е необходимо авторът да посочва самоличността си с личен подпис/.

Документът, в който след текста е положен само печат, не се смята за подписан и не се ползва с формална доказателствена сила. Авторството на такъв документ се преценява на общо основание, като печатът може да е само указание, че изявлението изхожда от лице, овластено да представлява притежателя на печата.